снимка: Елиза Младенова
Днес Балканите са относително спокойни. Предполага се, че тук царуват мир и демокрация. Ние не виждаме ясно моментите на противопоставяне и вражда, но някъде там близките ни държави сякаш все още живеят по времето на Студената война.
Доказателството са парламентарните избори в Черна гора. Адриатическата държава с население от 621 хиляди души бе изправена пред избор дали да подкрепи НАТО и прозападната политика на досегашното правителство, или да се преориентира към Русия.
„НАТО ще отпразнува пристигането на най-новия си член – малката балканска страна Черна гора, което е сигурен знак за продължаващото значение на Алианса по време на подновеното напрежение в Европа.” – коментира дипломатическият кореспондент на Би Би Си Джонатан Маркъс.
530 хиляди черногорци, имащи право на глас, подкрепиха това изказване като гласуваха доверие на Демократичната партия на социалистите. Нейният лидер Мило Джуканович спечели проведените на 16 октомври парламентарни избори с 41.1 на сто от гласовете на хората, побеждавайки основния си конкурент – Небойша Медойевич, и проруски настроения Демократичен фронт (които събраха 20.6 на сто).
Победа без абсолютно мнозинство. Която принуди управляващата партия да заяви, че Джуканович, водещ страната под различни форми вече 27 години, ще отстъпи от поста в полза на своя заместник – Душко Маркович. Бодо Вебер – експерт по Балканите, споделя пред Ал-Джазира, че това няма да се случи:
„Нямаше и следа или предположение през последните седмици и месеци, че той ще се оттегли. И ние видяхме това вече два пъти, когато Джуканович управляваше в сянка и се връщаше в някакъв момент.”
Резултатите от изборите показват, че проевропейска позиция на Джуканович се подкрепя от черногорците. Ако погледнем назад в историята, ще видим, че още от разпадането на Югославия Мило Джуканович предопределя пътя на Черна гора. През 1991 г. той застава начело на държавата като министър-председател. Само година по-късно страната се присъединява към Сърбия в Съюзна република Югославия. През това време национализмът и стремежите към независимост растат до такава степен, че довеждат до кървави конфликти с хърватските и босненски мюсюлмани. През 2000 г., когато Милошевич е свален от прозападните реформатори в Белград, Черна гора се преориентира към независимо мислене, след което приема еврото за своя валута. Въпреки това на преден план излиза обединението със Сърбия, което трае едва 3 години, за да отстъпи място на референдума за независимост от 2006 г. Тогава 55 на сто от жителите на страната гласуват за отделяне от Сърбия.
Членство в ЕС
Така от човек, подкрепящ Милошевич и национализма, Джуканович преобръща своя курс и се стреми към членство в Европейския съюз. Това обаче е трудно постижимо за Черна гора. За страната с невероятна природа, обявяваща себе си за екологично чиста, която разполага с адриатическо крайбрежие, низини и високи планински вериги, покрити с гъсти гори.
Територията, която въпреки очарованието си, се бори с много проблеми от корупционно и престъпно естество – пренебрегване на свободата на медиите, правата на жените и равенството между половете. През 2016 г. „Репортери без граници“ поставя Черна гора на 106 място от 180 държави по свобода на словото. Има данни за много репресии срещу журналисти. Една от тях – Оливера Лакич, която е заплашвана и бита заради своите разследвания, споделя пред Ал-Джазира:
„Най-лошите в това „семейство” са политиците, които си измиват ръцете, когато им е удобно, и действат така, сякаш нищо не се е случило… Ето защо, за съжаление, Черна гора се превърна в рай за всички видове престъпници – от тези, които се занимават с кражби, изнудване и лихварство, до тези, които разпространяват наркотици и убиват хора.”
Най-известният политик в страната – Джуканович, отговаря на това определение, освен чрез управлението си, което е белязано от сведения за изборни нередности, купуване на гласове и корупция, също и чрез международното разследване, водено срещу него в периода 2002 – 2009 г. Той е подведен под отговорност от италианските власти за „формиране, насочване и организиране на контрабандна мрежа за трафик на цигари в, през и от Черна гора.” През 2007 г. обвиненията са снети заради дипломатическия му имунитет.
През 2012 г. Би Би Си провежда разследване относно банка, свързана с Джуканович. Те откриват документи, разкриващи корупционни схеми, които поставят под сериозно съмнение плановете на Черна гора за влизане в Европейския съюз.
И докато европейското членство е все още далечно, то през декември 2015 г. НАТО покани страната да се присъедини към Алианса. Така черногорската приказка се превърна в римейк на Студената война.Русия реагира гневно, казвайки, че продължителната експанзия на НАТО ще доведе до репресивни мерки. Нека видим защо руската държава се интересува от балканската.
снимка: Елиза Младенова
Пътят към НАТО и руското влияние на адриатическото крайбрежие
През 2006 г. Черна гора отмени задължителната военна служба и състави професионална армия от малко над 2000 души. С този военен капацитет приносът към отбраната на Алианса е ограничен. Какво заявява НАТО обаче:
„Черна гора осигури войски за тренировъчна мисия в Афганистан, както и финансова подкрепа за афганистанските сили за сигурност.”
„Страната играе конструктивна роля в района на Западните Балкани.”
Дипломатическият кореспондент на Би Би Си Джонатан Маркъс коментира:
„Все по-агресивното поведение на Русия – анексирането на Крим и войната в Източна Украйна – в известен смисъл върнаха НАТО към неговите корени – защита на територията на своите членове.”
Както експертите, така и обикновените хора усещат, че малката балканска страна се превръща в арена на следващ епизод от Студената война. Може да си обясним това с враждебната напоследък политика на Русия, както и че най-голямата военна мощ в Алианса е тази на САЩ (главният съперник на Русия).
А защо Русия има интереси там?
Адриатическото крайбрежие безспорно има стратегическо значение, но и много красота – то е мощен магнит за руски туристи. Там често се срещат вили, отдавани под наем от руснаци, или билбордове на руски език, рекламиращи луксозни имоти. Яхтените пристанища са препълнени с руски плавателни съдове, а руската реч е примесена с местните диалекти.
Макар и далеч географски, Русия има културни, исторически, религиозни и икономически връзки с балканската страна. Там живеят и инвестират много руснаци, които са двигателна сила на туризма по крайбрежието. Затова не е и чудно, че 10 000 от тях вече са граждани на страната.
Демократичният фронт в Черна гора, съставен от просръбски и проруски партии, който изразява интересите на тези руснаци, загуби изборите. Той е главната заплаха пред евроинтеграцията на страната. По време на изборния ден 20 сръбски граждани са задържани от черногорските власти с обвинението, че готвят атентат срещу Джуканович. Докато трае гласуването, приложенията Viber и WhatsApp са спрени, а вътрешният министър призовава хората да си останат по домовете.
Така изглеждат демократично проведените избори в Черна гора. Такава е ситуацията в страната – на единия фронт са ЕС и НАТО, а на другия – Русия. Черногорци тръгват към Алианса, но голяма част от тях предпочитат Кремъл. И то през 2016 г. Време, когато стратегията е по-силна от оръжието. Но и когато Западът все пак е една крачка напред по черногорския път.
Автор: Ива Ваташка, cvetogled.com
