Една любима българска група се готви за своя рожден ден. Остава отбелязват 25 години на сцена с концерт в Маймунарника на 31-и август. За да ни разкаже за пътя на бандата от началото до днес, се свързахме с един от нейните членове. Това е Георги Георгиев – основател, китарист и идеолог на Остава. Интервю на Петър Петров.
Поводът, по който разговаряме е 25-годишнината на Остава, затова искам да започнем от началото. Какви бяха вашите музикални цели тогава и очаквахте ли да сте все още действащи и толкова популярни четвърт век по-късно?
Не, със сигурност, ако сме имали някакви цели, те не са били толкова дългосрочни. Групата е създадена около 1990-91 в ТУ Габрово, където аз и нашият басист Боян Петков бяхме студенти. Започнахме да репетираме в студентското общежитие. В началото аз бях гост музикант. Те свиреха повече кавъри, докато в един момент започнах да предлагам собствени идеи, които им допаднаха.
Между другото, в онези времена имаше голям ренесанс в тези градове. Излизаше вк. “Ритъм”, неговите репортери ходеха навсякъде извън София, където има интересни фестивали и концерти, пишеха за много ъндърграунд групи. Мисля, че тогава тъкмо беше тръгнало и радио “Тангра”, както и разни класации – на Тома Спространов, на Румен Янев, на Емо Братанов, все такива готини музикални журналисти.
Ако сме имали някакви цели, то те са били свързани със свирене в нашия или в някой от съседните градове. Не сме си поставяли нищо сериозно. По-скоро в началото беше много повече забавление, отколкото нещо, което сме си мислили, че трябва да правим и че ще се превърне лично за мен в най-важна част от социалния ми живот.
Факт е, че по това време, обаче, сме правили концерти с други групи, например в Културния дом в Габрово, където се събираха по 400-500 човека, което сега като се замисля си е много.
Кога решихте, че ще превърнете Остава в нещо повече от студентско забавление?
Може би в края на 90-те, 1998-99 г. Свилен беше в групата вече 2-3 години, правехме много песни по негови, мои, общи идеи… Изведнъж се появи възможност да свирим в един голям клуб, „Roxy“ в Истанбул. Бяхме супер неизвестна българска група, поканени на фестивал там. По това време репетирахме в Габрово и Казанлък. Отидохме на този голям фестивал и свирихме пред 1000 души в клуба. За пръв път попаднахме в друг свят и просто това ни даде някакъв сериозен психически шут и ни накара сериозно да се замислим какво правим.
Това време съвпадна и с излизането на “Поля от слънчогледи” в нейния първи вариант, различен от официалния, включен в албума. Песента попадна в класацията на радио “Тангра” и два месеца беше на първо място. След това ни извикаха да свирим на годишен концерт, събрал всички артисти, достигнали първо място в тази класация. Свирихме за първи път в зала “Христо Ботев”. Тоест тези две участия изключително ни помогнаха да излезем от този “музикален провинциализъм”, ако мога така да се изразя, и ни дадоха вяра, че
“Може би всички тези мечти, които вече имахме, изискват да направим рискована крачка в личния си живот. И ние я направихме.”
Заедно със Свилен дойдохме в София. В началото той нямаше никаква работа, аз работех в някакви фирма, а Боян вече се беше преместил.
По това време се появи и идеята на Митко Паскалев от Блуба Лу за основаване на “Жълта музика”, първата независима музикална компания в България. Заедно с него започнахме да правим собствена репетиционна и студио за демо записи в Зона Б5. Събрахме се няколко групи – Остава, Анимационерите, за кратко Уикеда, и естествено, Блуба Лу и това обединение ни караше да се чувстваме по-силни.
Това съвпадна и с апогея на телевизия ММ, с разнообразието в българската поп и рок музика. Въобще, края на 90-те и началото на новия век бяха славни времена. Всичко се случваше много интензивно и като резултат, естествено, през 2000 г. излезе и нашият дебютен албум – “Пинг-понг”.
Тук изпреварваш малко и следващия ми въпрос. Наскоро ми попадна една компилация с хитове от 2001 година, в която сте в една, меко казано, разнородна компания. Там са и Хиподил, Кембъла, PIF, да не говорим вече за Анн Джи, Кобака, Ъпсурт…
Така ли? Кой е издател? Сигурно Рива Саунд? Нашият първи албум е издаден от тях и “Жълта музика”, така че е напълно възможно. Тогава имаше толкова голямо разнообразие… Не че сега няма. А за тези компилации – те са правени от самите издатели, тъй като, естетвено, се опитват да изкарат някой и друг лев от артистите, които имат.
Сега обаче май няма много издатели. Струва ми се, че всичко е на самотек.
Ами правилно ти се струва. Няма хора, които да се ангажират с този къртовски, робски и неблагодарен труд. Още повече, че той е свързан с инвестиции, за които въобще не е ясно дали ще се върнат. Това са адски много разходи, свързани не само със запис на албум или песен. Оттам нататък говорим за видео към синглите, което задължително трябва да го има, дори и само за YouTube, за да може хората да видят за какво става въпрос. Да не говорим за фотосесии, за PR кампании, за връзки с медиите… Адски много работа и средства. Като че ли никой не иска да се ангажира с това нещо и за съжаление по-големият процент от артистите са принудени да се справят сами. Естествено, изключвам някои жанрове в българската музика. На поп сцената може би единствено Monte Music успяват да менажират, както трябва своите артисти. Всичко останало е “всеки, както се оправи”. Така го виждам аз.
Фото – Петър Петров (адаш на интервюиращия)
Може би отчасти това е проблем, идващ най-вече от липса на традиции. В тази връзка е и следващият ми въпрос. Вие безспорно сте група пионер в инди рок жанра у нас, но все пак има ли по-стари български групи, които са ви били за пример?
При всеки от нас бих казал, че е различно. Аз мога да кажа, че за мен, ако инди е широко музикално понятие и ако говорим за български артист, със сигурност групи като Нова генерация и Тангра в периода след втория им албум по някакъв начин са indie. Нова генерация са много по-ню уейв ориентирани, много различни от Остава, но колкото повече време минава, се впечатлявам все повече и повече от поезията на Митко Воев, от силата на думите му и от това как те стават все по-въздействащи с времето. Не мога да си представя как човек, който си е отишъл на 27, е могъл толкова силно като енергия да изкаже нещата. И пак казвам, “Тангра II” също е страхотен пример за авангардно мислене в рок музиката по това време.
И пак по въпроса с приемствеността, ти за кратко беше част от проекта “Голямото рок междучасие”, какви са наблюденията ти за следващото поколение, което идва, да речем след вас?
Аз и в момента се занимавам с някои млади артисти и групи. Доста се интересувам. Мога да кажа, че със сигурност има изключително талантливи момчета, с много адекватни и конвертируеми музикални идеи, където и да било по света. Тоест хубавата новина е, че в момента при младите почти липсва регионалното мислене. Има изключителни таланти, но за мое огромно съжаление може би всеки трябва да извърви самостоятелно пътя си и никой не може да му даде някаква установена рецепта, т.е. да му спести някои по-горчиви неща.
Виждам как тези млади хора искат, и може би са прави, сами да си чупят главите в стените, при положение, че бих искал част от нашето поколение да им спести някои от тези неща, за да могат те да мислят повече за тяхната музика. Аз мисля, че в България има хора, които са готови да помогнат. Не говоря за пари, а за менторство или духовни съвети, свързани с енергията на музиката и с опита, който имаме.
Понякога много ме е яд, виждайки че енергията на младите хора просто се пропилява, защото те не я насочват по правилния начин. Може би самото им социално мислене е доста регионално, като си мислят, че ако ги харесват пет човека около тях, те са супер велики. Това въобще не е така. Мнението ми е противоречиво, но има много кадърни млади музиканти.
Да се надяваме, че все пак някои от тях ще успеят да направят голям пробив, ако не в чужбина, то поне у нас, тъй като има нужда от това. За финал се връщам на темата “Остава”. Въпреки че все още имате актуален албум, от който издавате сингли, а наскоро представихте ново видео. Има ли нещо ново около групата, което предстои и може да се каже с категоричност като нови записи или пък последващо турне, след големия концерт на 31-ви?
След този концерт ще се борим да направим концертно турне, защото това, което си говорим напоследък е, ако можем да свирим много рядко в клубове, а да рискуваме да правим концерти.
“Просто много искам хората да се върнат към тази култура да ходят на концерти, така както ходят на театри или на кино. Това дълги години го е нямало, но напоследък доста хора пробват да правят концерти и виждаме, че започва да работи, макар и бавно.”
Определено имаме за цел да направим национално турне, например по-голям концерт в София, а извън нея в театри, опери, места с подходящ дух. Иначе нови неща със сигурност имаме, но не сме обсъждали дали веднага ще правим нов албум или ще изчакаме малко. Засега нямаме план.
Аз ви пожелавам все пак да направите едно такова турне, да зарадвате публиката из страната, а междувременно подканям нашите слушатели и читатели да бъдат ваши гости на 31-ви в Маймунарника, заедно с МФортно Диско.
Благодарим, заповядайте всички. Благодаря много за интервюто и успех на радио “Реакция”.
